Aз съм птица, която не успя да полети , небето не достигам заради страховете си , останах там, където една идея се роди,  и бавно умира всеки ден под крилете ми. Oплетена в клони от съмнения тежки ,  душата на птицата губи своята надежда, изпитвайки вина заради чуждите грешки , очите са пълни и слънцето не поглеждат. Виждам в мрака своето отражение , тъмен силует обгърнат от тишина , и навеждам глава очаквайки вдъхновение, така съм привикнала да бъда сама. Другите птици отлетели са вече ,  а моите криле са вледенени от студ , песента им дочувам някъде надалече , а моята песен е изпята от друг .. Но мигом се връщам към спомен забравен , някога, някой ми каза това - "Огън от Бога на теб ти е даден , недей да забравяш ти моите слова , запалиш ли го, то твоя път ще е лесен ,  нужна е само малка искра ,  крила ще разпериш , и твоята песен  ще топли сърцата навред по света . " Бавно издигам се , забива сърцето ,  песен отеква на длъж и на шир  крилата разперени докосват небето ,  намерила птицата душевния мир ..  Искрата запалена огън поражда, в пламъци кратки са моите дни , но феникса огън е , и от огън се ражда  и от своята пепел ще се прероди ...

Падат траурни бели криле
Птицо! Пак ще летиш някой ден.
Виждам бягащо сляпо дете
Сякаш идва, неидва към мен.

Ти си живо туптящо сърце
Ти си огън за клада готов
Дива жажда по връх и небе
И копнещ за кърмяща любов.

Оковаха ме тези криле
Тази скрита в безгрижие скръб
И момента да тръгна дойде
Но немога без прошка от теб.

Така реших да ти отговоря. А иначе публикувала ли си някъде другаде?

Добрее ! :) Само из някакви вестници , но обмислям в скоро време някакво малко книжле с добрите ми попадения , евентуално ако сполучи ще е нещо в скромен вариант и бройка , колкото за мен и приятели ! :)