Постинг
15.12.2013 00:11 -
АЗ - в милиарди цветове
Автор: mono91
Категория: Лични дневници
Прочетен: 408 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 06.06.2014 22:35
Прочетен: 408 Коментари: 2 Гласове:
6
Последна промяна: 06.06.2014 22:35
Тези дни едно момче ме озадачи със своята словесна атака срещу мен, която гласеше,че съм била като всички. А го попитах- " Тони (за пример давам името), имаш предвид, че имам очи, уши, ум ... разум, като останалите хора ли?" . Тони ми каза: " Не се прави на луда всички сте еднакви" ... И преди да продължа нека разсясня , че това се е дължало на факта , че няма да бъда негова за през ноща !
Мисля че беше излишно да тръгна да му обяснявам как всеки човек сам по себе си е уникална единствена частичка от живота ни тук на земята и всички сме така пъстри и различни и как в самото ни ДНК е заложена тази идентичност и уникалност. Та вместо да го въведа в тези страшни и непознати за него земи, се замислих върху този негов въпрос и реших да проверя с какво аз съм по- различна от човека, който седи до мен в автобуса например.
Е, след не до там дълъг размисъл, колкото беше дълъг пътят ми до вкъщи, стигнах до следните отговори.
"Аз имам таланта да пиша стихове" - мислех си аз. Е, хубаво де, но и милиони хора по света също го имат. И тъкмо да реша,че Тони е бил прав се сетих, че никой няма да напише това, което аз ще напиша ( ако иаключим шашмите с авторското право :D ).
Да различна съм, мога да направя толкова неповторими неща и мога аз самата дабъда таква, Още от малка съм си таква. В училище ни накараха да нарисуваме домашния си любимец , ако имаме, ако не любимото ни животно. Из класната стая хвърчаха кучета, котки, пиленца и не дотам разбираеми картини. Време беше всеки да каже нещо за картината си и аз вдигнах моя лист, на който беше нарисувана пералня и отдоло пишеше кучето ми Пипи. Съучениците ми се скъсаха да се смеят разбира се и се започна с шегичките, дали съм му намерила подходяща каишка и дали ми яде чорапите :D . Учителят ми по рисуване ги накара да млъкнат, с доста усилия и ме накара да обясня какво съм нарисувала. Аз казах- "Кучето ми", а учителя отговори- " Аз не го виждам." и след това му обясних, че кучето ми винаги стои зад пералнята и гризе кабелите. Съучениците ми вече не се смееха, а ме гледаха като облъчени, мислеха ме за хахо ,но е факт сменихме 3 перални заради малката ми гадинка :D .
Ето тази моя рисунка скъпи приятели ме прави уникална, както и рисунката на малкия Гошко тогава , която беше разплйокано зелено петно, което пък е неговата жаба (дано не е била прегазена разбира се :D ). Бих дала още стотици примери затова защо аз и вие сме различни и трябва да се гордеем със своята идентичност и да я развиваме в правилни форми, но ще оставя на вас да помислите кои сте всъщност и кое ви прави точно толкова неповторими.
И ако видите някой Тони някъде, помислете си защо е такъв и му се усмихнете ! :)
Мисля че беше излишно да тръгна да му обяснявам как всеки човек сам по себе си е уникална единствена частичка от живота ни тук на земята и всички сме така пъстри и различни и как в самото ни ДНК е заложена тази идентичност и уникалност. Та вместо да го въведа в тези страшни и непознати за него земи, се замислих върху този негов въпрос и реших да проверя с какво аз съм по- различна от човека, който седи до мен в автобуса например.
Е, след не до там дълъг размисъл, колкото беше дълъг пътят ми до вкъщи, стигнах до следните отговори.
"Аз имам таланта да пиша стихове" - мислех си аз. Е, хубаво де, но и милиони хора по света също го имат. И тъкмо да реша,че Тони е бил прав се сетих, че никой няма да напише това, което аз ще напиша ( ако иаключим шашмите с авторското право :D ).
Да различна съм, мога да направя толкова неповторими неща и мога аз самата дабъда таква, Още от малка съм си таква. В училище ни накараха да нарисуваме домашния си любимец , ако имаме, ако не любимото ни животно. Из класната стая хвърчаха кучета, котки, пиленца и не дотам разбираеми картини. Време беше всеки да каже нещо за картината си и аз вдигнах моя лист, на който беше нарисувана пералня и отдоло пишеше кучето ми Пипи. Съучениците ми се скъсаха да се смеят разбира се и се започна с шегичките, дали съм му намерила подходяща каишка и дали ми яде чорапите :D . Учителят ми по рисуване ги накара да млъкнат, с доста усилия и ме накара да обясня какво съм нарисувала. Аз казах- "Кучето ми", а учителя отговори- " Аз не го виждам." и след това му обясних, че кучето ми винаги стои зад пералнята и гризе кабелите. Съучениците ми вече не се смееха, а ме гледаха като облъчени, мислеха ме за хахо ,но е факт сменихме 3 перални заради малката ми гадинка :D .
Ето тази моя рисунка скъпи приятели ме прави уникална, както и рисунката на малкия Гошко тогава , която беше разплйокано зелено петно, което пък е неговата жаба (дано не е била прегазена разбира се :D ). Бих дала още стотици примери затова защо аз и вие сме различни и трябва да се гордеем със своята идентичност и да я развиваме в правилни форми, но ще оставя на вас да помислите кои сте всъщност и кое ви прави точно толкова неповторими.
И ако видите някой Тони някъде, помислете си защо е такъв и му се усмихнете ! :)
Търсене
За този блог
Гласове: 65
